Любо Георгиев. Снимка: личен архив.

„Всеки да си сяда на задника и да работи. Който не му харесва, вратата е отворена“. В мотивацията на работното място няма нищо лошо. Даже е необходима понякога. Мотивиращи ли са обаче тези думи, които Любо Георгиев чува, по време на заседание на Столичен общински съвет (СОС)? Според него, те по-скоро показват липсата на интерес от страна на администрацията да чуе друга позиция – какво не се харесва и какво поражда несъгласия.

Любо Георгиев е директор на общинското предприятие „Софияплан“. И ще бъде такъв до 19 ноември 2021 г. Едномесечното му предизвестие за напускане вече тече. На 28 юли тази година Георгиев обяви, че планира да напусне поста си. Тогава той разписа причините за своето решение в официално писмо до кмета на София, Йорданка Фандъкова. Поводът бе решението на СОС за промени в правилника на „Софияплан“, предложени от главния архитект на столицата, Здравко Здравков.

Разкажете на читателите кой е Любо Георгиев.

Обичам да плувам и да ходя на планина, да съм сред природата. Много съм доволен, че живея тук, защото под носа ни е Витоша. Ще отворя една скоба, каквито ще има много по време на разговора ни (смее се), но скоро колеги от „Софияплан“ направиха един анализ за достъпността до планините в София. Оказва се, че близо 500 000 души имат директен пешеходен достъп, в рамките на 5 минути, до спирка на градски транспорт, който стига до планина.

От София съм. Около 16 години прекарах извън България. Завърших училище в Шотландия. Започнах да уча архитектура във Венеция, Италия. Завърших магистратура по архитектура и урбанизъм в университета в Делфт, Холандия. Работил съм в Ротердам, в Амстердам и около две години в Китай. Върнах се в България през 2014 г., поемайки фестивала за архитектура One Architecture Week в Пловдив, който, за съжаление, вече не съществува.

Защо решихте да градите в София?

Защото това, което правя тук, ми доставя най-голямо удоволствие. Някак си ми е присърце. Това, което разпознавам като свое, е региона. Балканите са ми много интересни.

Започнах да работя в София през 2017. Бях ръководител на екипа на „Визия за София“. Когато предишният главен архитект на София, Петър Диков, обяви, че ще си тръгва, в края на 2015 г., реших, че това трябва да бъде използвано като шанс за по-генерално преосмисляне на картинката за градската среда в София. Не просто нов човек на същото място със същите навици и практики, а да използваме тази ситуация, за да реформираме.

Как се озовахте в общината?

Чист ентусиазъм. Не съм имал участие, връзки, контакти в общината. Събрах познати, които бяха активисти в София, и започнахме да обсъждаме как може да се направи реформа в планирането на града. Така се роди групата Лаборатория за градско развитие. В последствие главният архитект ни покани да направим „Визия за София“.

Какви са проблемите на града, с които Вие се сблъсквате?

Всеки град има проблеми. Всеки преживява неща като мръсен въздух, трафик и т.н. Това, което не се вижда и не се осъзнава е въпросът с организацията. За мен огромен проблем е, че общината не действа като една организация. Тя не действа като система. Не само не действа като система, а тя не създава и не поддържа системи.

Какво означава това?

Години наред, десетилетия вече, се работи на парче. Правят се кръпки там, където може, където трябва да се побърза, където трябва да се удовлетвори някакъв медиен интерес. Няма минимално взаимодействие между частите на общината. Организъм, който е създаден от различни органи, които не работят заедно. Този организъм е полуумрял. Няма как една организация да е ефективна и да предоставя блага, ако тя не може сама себе си да организира.

От време на време някой се сеща, че в някаква сфера трябва да направи нещо. Прави го, но не го осмисля от гледна точка на връзките с други сфери.

Какво смятате, че трябва да се промени?

Мисля, че всяка една организация трябва да има структура и ефективни процеси. Ако те не са ефективни, тя ще страда, няма да използва ефективно ресурса си. Общината има страшно много ресурси, които не използва ефективно и същевременно никога не стигат парите.

Как може това да се промени?

Нямам готов отговор. Мога да говоря от опита си в „Софияплан“, който, разбира се, е малка частичка от целия този организъм. Със сигурност минава през абстрактния термин „дизайн на процеси“, за чието значение много хора се чудят. Означава да осмислиш, разпишеш и ако се наложи, да промениш и адаптираш даден процес. Трябва да се промени начинът, по който се събират екипите и се разпространява и споделя информация.

Аз не мисля, че управлението се изразява в това да караш и да натискаш хората да направят нещо, да ги задължаваш. Трябва да събереш хората, които така или иначе искат да правят това нещо, така или иначе врят и кипят по тази тема. Хората, които имат познанията, капацитета и способностите да свършат работата. Това не се прави в общината.

Тоест няма такива хора в общината?

В общината има такива хора, разбира се, но мнозинството са се примирили със системата. Системата е равносилна на това бюрократично да минаваш по едни пътечки, да пращаш отговори на писма, да правиш доклади и отчети безброй, без дори да се замислиш какъв е ефектът. Какво като си написал 150 страници доклад, отчел си се, направил си го по най-правилния бюрократичен начин, изпълнил си всички административни стъпки и какво следва? Каква е ползата, че си дирекция Х и си ги направил всички тези работи, след като в сферата Х няма подобрение? Това не от лошотия, а защото мнозинството хора, които работят в общината, са свикнали с тази система и те я репликират. Трябва да има добър пример, който да се дава от хората на водещите позиции – кмет, заместник-кмет, директори.

От тях ли трябва да дойде промяната?

Да. Трябва и да се сменят хората. Не само да се организират процеси, но и да се сменят хора.

Към мотивите в писмото си през юли посочихте липса на диалог, липса на доверие и липса на ефект от свършената работа. Това ли е крайната Ви оценка за периода Ви като директор в „Софияплан“?

Бих добавил още неща, но я потвърждавам. „Аз нямам нищо против да си говоря с теб. Ела винаги“. Тези думи ги имаше, но дотук. Ако кметът не организира процеса на диалог, няма как да се получи. Липсата на диалог отново се свързва с липсата на организирани процеси за връзка между хората.

Виждам също и некомпетентност. Хора, които са на ключови позиции, на заместник-кметски позиции, които абсолютно нищо не разбират от сферата, която уж трябва да управляват. Вземат вредни решения или пък не вземат решения, което също е вредно. Има и свестни, ангажирани, отговорни и способни хора на ключови позиции, но те са по-скоро единици.

Мисля, че преобладаващото отношение и настроение е по-скоро „аз се оправям сам“. Заместник-кметът Х организира своето феодално царство и е по-скоро настроен да се конкурира с другите, отколкото да работят заедно.

Кметът ли трябва да установи контрол над тези процеси?

Да. Липсва ефективен контрол. Не може да се очаква, че един човек ще обхване всичко. Но той [кметът] трябва да избере хората, които да вършат тази работа заедно с него. Отговорността на кмета не е да знае всичко, да може всичко, да има мнение за всичко. Той трябва да знае как да събере правилните хора, които да се справят с проблемите. Не е успял кметът на София да събере правилните хора.

В писмото си написахте, че намерението Ви е да напуснете поста, считано от 28 октомври. Кога е последният Ви ден като директор на „Софияплан“?

Сега датата е 19 ноември, защото се удължи процесът за публични консултации по „Програма за София“.

В крайна сметка кметът Фандъкова откликна ли на молбата за среща с Вас и екипа на „Софияплан“, за която споменахте лятото?

Не. Такава среща никога не се състоя. Единственият отклик беше позвъняване от страна на главния архитект с въпрос: „Ти еди-кой си ден, еди-коя си дата можеш ли, свободен ли си“. Аз казах: „Не съм в София, но мога да се върна, ако трябва. Или ако може, да е онлайн“. Никой нищо не ми каза после. Това беше. Аз тогава бях във Варна. Щях да си прекратя отпуската и да се върна.

Приетото предложение не беше еднолично решение на кмета, а на хора около кмета, но се представи като „кметът реши“. И оттам-нататък няма дискусия.

Екипът на „Софияплан“ представи обективно доводите и аргументите в официална комуникация. Никой не се е поинтересувал от това. Отговорът беше, по време на заседанието на Столичен общински съвет: „Ами, всеки да си сяда на задника и да работи. Който не му харесва, вратата е отворена“. Цитирам думи. Фактът, че ние не се съгласихме ескалира нещата. Сякаш ги накара да освирепеят. Как може да не сме съгласни? Това са го решили те и ние трябва да се съгласим. Точка.

ЧАСТ II от разговора ни с Любо Георгиев.

Този материал изразява личното мнение на интервюирания. Не е задължително то да съвпада с позицията на редакторския екип на „Нагледно“.