Снимка на Любо Георгиев.
Любо Георгиев. Снимка: личен архив.

ЧАСТ II

Първата част от интервюто с директора на „Софияплан“, Любо Георгиев, вижте тук.

В редица компании има практика за така наречените “exit интервюта”, когато някой напуска. Смятате ли, че това би било полезно в общината?

Да. Моят договор е с кмета. Смятам, че е редно кметът да се поинтересува защо и как нещо се случва или не се случва. Смятам, че би било добра практика, но не мисля, че хората, които управляват имат интерес от това нещо. Те не го разбират, не мислят по този начин. За тях има някакво разбиране за тоталитаризъм.

Какво ще се случи с екипа на „Софияплан“?

Почти всички ще си тръгнат. Част от тях вече са подали молби. Ние сме 21 човека на трудов договор, включително и аз, и още около 10, които са на договор с външна фирма, защото имаме толкова щат – 21 позиции можем да наемем и то на конкретни позиции. В огромната си част останалите ще го направят до края на годината.

Това означава ли, че „Софияплан“ ще спре да съществува?

Ще има офис мениджър, една счетоводителка, която се пенсионира, архитект, която също е в пенсионна възраст и аз не бих желал тя да напусне, защото това ще е лоша услуга за нея. И предполагам ще има един-двама-трима, които също ще останат, но общо-взето това е.

Онзи ден от човешки ресурси, които никога не са се занимавали с нашия екип - да питат каквото и да е било, свързано с човешки ресурси, звъннаха да разберат колко хора ще напускат. Усещам го като подмолно разпитване, за да може да се каже после, че почти никой не напуска с мен, защото когато аз си тръгна официално, около две трети от хората все още ще са там.

Видели сме различни примери през годините, в различни сфери, в които хора се опитват да донесат позитивна промяна и упоритостта на други, които по-скоро искат да запазят статуквото, ги отказва. Защо смятате, че се случва това и как може да се случи промяната, ако „добрите“ се отказват, а „лошите“ – не?

Аз не мисля, че има промяна с главно „П“. Мисля, че има много малки промени, които трябва да се направят, за да се изгради голямата. Ако човек тръгне да разсъждава за такава Промяна, то той прави задачата за себе си и хората около себе си непосилна.

Нормално е да има хора, които искат да запазят положението. Било защото не разбират другото, било защото имат материален или философски интерес. Винаги ще трябва да се бориш за нещо. И тези, които искат да запазят статуквото, и те се борят. Не бива да си мислим, че прогресивните хора сме единствените, които се борим.

Необходимо е доста голямо търпение и систематична постоянна работа. Не „пробвахме сега, не стана“ и “отказвам се, заминавам, никога повече нищо няма да стане тук“. Мисля, че доста хора вече са осъзнали, че няма да стане с едното викане, с единия напън.

Успяхте ли да изпълните прогреса, който описахте в писмото си, планиран до края на месец октомври?

Да. До 19 ноември ще приключим почти всички заложени неща. Няма да завършим стратегията за спорта, която е на финалната права, но няма смисъл да я насилваме, за да стане само и само преди аз да си тръгна. Не приключихме и една-две задачи, свързани с общия устройствен план, но това е голямо начинание и трябва перспектива във времето, за да се завърши.

Ще отворим почти всички данни, с които работим. Ще се появи един бутон данни на сайта ни и там ще има всякаква информация – зелените системи, спирките, пътищата, инженерни мрежи, население и много други.

Имате ли идея кой ще поеме временно поста, докато се назначи постоянен директор?

Мое задължение е да назнача временно изпълняващ длъжността директор. Това ще една от колежките в екипа – Жоржета Рафаилова. Това трябва да бъде одобрено от кмета. След това моята позиция е такава, че за нея трябва да има конкурс. Теоретично общината може никога да не обяви конкурс. Има директори на общински предприятия, които са временно изпълняващи длъжността от пет години, което нито е редно, нито е правилно, но го има.

Кое предприятие визирате?

„София – проект“. Занимава с проектиране на инженерни мрежи и пътища. Те имат временно изпълняващ директор от пет години.

В разговора ни през юли казахте “Ако машинистът на влака предаде отговорността на кондуктора, не знам дали това е добра идея. Дали трябва да сме ядосани на кондуктора, който отказва да поеме отговорността, или на машиниста, който отказва да управлява?”. Отказва ли Йорданка Фандъкова да управлява?

Да, но аз бих задал въпроса по различен начин: „Разбира ли Йорданка Фандъкова какво значи да управлява?“ И според мен не. Мисля, че тя съвсем добронамерено е искала и вероятно все още иска да направи добро за града. Има постижения за времето, в което е била кмет, но просто е достигнала, и то отдавна, лимита на това, което може като градоначалник. И в този контекст тя не знае какво значи да се управлява.

Имате ли идея кой би я заменил успешно в ролята на кмет на София?

Имам идея, но не съм готов да говоря за това и не знам дали има смисъл на този етап.

Избройте имената на трима души/организации, които са важни за развитието на София.

Стартъп фондовете в София – Eleven, LAUNCHub и други. Фондове, които подпомагат иновациите и стартиращите компании. Те няма да оправят настилката, но ще създават все повече богатство за града – и интелектуално, и финансово.

Сдружение „Топлоцентралата“. Това са хора, които имат постоянството, куража и организацията да са систематични и да стигнат до реализирането на една идея за липсващо място за съвременно сценично изкуство в София.

Стоян Братоев. Той е шефът на „Метрополитен“. Аз имам доста несъгласия с него относно развитието на метрото. Когато мисли накъде трябва да се развива, мисли само за част от нещата, за които трябва. Но той е човекът, който така е направил и организирал процесите, че метрото да се строи на време, да работи и да оперира по един добър начин.

По-рано казахте, че се работи „на парче“. Например, по-късното интегриране на билетната система за плащане с банкова карта в метрото. Това ли имахте предвид?

Да, такъв тип неща. Аз го наричам феодализация. Дори в сферата на транспорта има „Столичен автотранспорт“, „Столичен електротранспорт“ (трамваите и тролеите), има метро, има Център за градска мобилност, има концесионери. Всяко звено действа по собствена логика и не се работи заедно. Не може да се очаква да работят заедно, ако принципалът – общината – не е създал условията. Не можеш да кажеш „ще ви сложа в конкурентна позиция, ама вие трябва да се разберете и да сте най-добри приятели“.

С кого бихте искали да прочетете интервю в следващата статия от рубриката?

Иван Кръстев. Много ми допада логиката на неговите разсъждения.

Какво очаквате от начинание като „Нагледно“ – за какво бихте искали да четете, за което никой не пише?

Особено защото имате амбицията да сте медия, свързана с местната общност, въпрос, който не се вижда много е сегрегацията в София. Има доста големи различия между доходите, образованието, ежедневните навици и възможностите за намиране на работа за хората в София. София вече е толкова голяма, че градът работи на различни скорости.

Как искате София да се промени в следващите 5-10 години?

Ще ми се да управляваме по-добре ресурсите си. Това значи и на лично ниво – от това как изхвърляме отпадъците си, до това какво правим с пространството около нас. София е богат град – има и пари, и знание, и хора, и инициативи, и нужди. Ще ми се да станем известни най-малкото на Балканите. Хора да идват за уикенда в София от Ниш, от Тирана, от Букурещ.

Сега накъде?

Имам план. Уговаряме задачи, които ще ангажират почти всички от сегашния екип на „Софияплан“. Изследователска дейност, свързана с градската среда в България и някои градове в чужбина.

Гледайки назад към времето Ви в „Софияплан“, какви биха били финалните ви думи, ако това беше филмова продукция – с носталгия ли ще я завършите или с вълнение за предстоящите приключения?

Смятам, че винаги виждам позитивното в нещата и винаги виждам възможностите, които се откриват в една ситуация. Тази врата се затваря и междудругото тя се затваря временно, защото след две години има местни избори. Ще ми се да вярвам, че тогава ще има съвсем различна ситуация.

Финално?

С вълнение за предстоящите приключения.

Този материал изразява личното мнение на интервюирания. Не е задължително то да съвпада с позицията на редакторския екип на „Нагледно“.